мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:04 Заголовок сообщения: мои обзоры АИ (на болгарском!)

На некоторое время был очень занят...
Вот что у меня... публиковалось на болгарских форумах фантастики и иногда в болгарском фензине «Фентернет».

П.С. Несколько недель назад я здесь пустил угадайку... она в основе моего АИ рассказа. Он написан на русском, но сейчас друзя коректируют...

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:06

«Резерват за академици» от Кир Буличов
(алтернативна история на съветския атомен проект)


Напоследък ми върви да чета книги, с които авторите изменят
на представите за себе си, които са създавали у читателите с
години и с много книги. Със сигурност името на Кир Буличив
най-напред се свързва с приключенията на Алиса, или с
Велики Гусляр. А за сравнтелно малко читатели - и с Докотор
Павлиш.

* * *

Обаче наред с тия произведнеия Буличов е автор и на
недовършената поредица «Реката Хронос». За съжаление
преждевременната смърт на писателя ни му позволи да завърши
това титанично произведение, което трябваш да се състои от
поне три книги, всяка от по три тома. По-нататък направо ще
преразкажа книгата, защото вероятността тя да види превод
на български някой ден ми се вижда съвсем малка.

Сагата - това ми се струва най-подходящто име - проследява
съдбата на двама младежи Андрей Берестов и Лидия Иваницкая,
които се запознават и се влюбват в навечерието на Първата
Световна Война. Съдбата не им отрежда много време и преди да
избухне Октомврийската революция те едва успяват да се
оженят. Книгата има много силен истоически фон, достоверен и
убедителен.

Тук идва фантастичния елемент - Андрей наследява от баща
си една тайнствена табакера, с чият помощ може да прескача
в бъдещето. Табакерата е направена неизвестно от кого и
неизвестно защо, и носителите й, - както казва на Андрей
чичо му Теодор, - са натоварени с мися да изследват
историята. Ни повече, ни по-малко.

Обаче Андрей и Лидочка нямат изобщо подбни намерения и те
използват табакерата единствено за да се спасят от
неприятните изненади на историята.

Първите три книги, котио бяха публикувани под името «Реката на
Хронос» - безпрецендентно огромен том за руска фантастична
книга по онова време, - разказват за събитията около Първата
Световна Война, Революцията и Гражданската Война. В края на
книгата младото семейство се разделя, като двамата попадат не
само в различни епохи, но и в различни исторически
последователности.

«Резерватът» започва с това в средата на 30-те години Лидочка,
по това време лаборантка в някакъв институт на Съветската
Академина на науките, - е получила карта за почивка в
почивна станция на Академията и с раздрънкани трамваи и по
кални пътища се опитва да се добере до Узкое - селце в
подмосковието, където се намира фамилната къща на князете
Трубецки, сега почивен дом. Там почиват хора като братя
Вавилови, извеснтият физик академик Александийски и младата
звезда на небосклона на атомната физика Митя Шпало, току що
завърнал се от Италия, където е работил със самия Енрико Ферми.

По пътя автобусът на Лидочка се натъква на кола, затънала в
калта. С нея пътува високопоставен чекист, Алмазов. Чекистът
из-хвърля от кабината болния Александрисйки и настанява там
любовницата си Албина. Александрий и Лидочка остават да
извървят последния километър до почивния дом пеш.

По-нататък книгата се разделя и описва две алтернативи. Първата
част разказва какво се е случило, а втората - какво би могло да
се случи. А се е случло следното - Александрисйки, който
разбира, че високопоставеният чекист пристига в Узкое за да
разговадя с Митя за създаване на атомна бомба, застрелва
младия си колега и ученик за да не позволи в ръцете на Сталин
да попадне такова страшно оръжие. Историята е много по-сложна,
Буличов е написал истиснка малка криминал наповест. Сталин така
и не получава бомбата преди останалия свят.

След горното обяснение втората алтернатива е очевидна -
Александрисйки не успява да застреля Митя и сам се превръща
в негова жертва, а Митя става началник на Полярния институт -
евфемизм на «шарашка», лагер, в който мизерства, живее и работи
цветът на съветската физика.

Бомбата е готова и първото изпитание протича усепшно в началото
на април 1939 г. То става фокус в съдбите на героите от първите
три книги на поредицата. Андрей Берестов се оказва в лагера,
където го «назначават» за опитно зайче, един от многото зек-ове
изпратени в специално построен в тундрата «град» по немски образец
(за да се изследва какви са пораженията от бомбата). Точно за
теста германският абвер изпраща специален самолет с един от
русктие си агенти - летецът Василев, обезверен около 50-годишен
бивш царски офицер, завършен циник, почти приятел на Алексей от
обсадата на турския град Трапезунд, описана в първата книга. Там
е и Албина - клоято се оказва либовница на чекиста Алмазов по
неволя - Алмазов я изнудва с арестувания й съпруг.

От тук нататък започват съвсем невероятни събития, което малко
ме разочарова. Албина и Алексей избягват с немския самолет в
Берлн, където Албина случайно попада ред очите на Хитлер. Тя
много прилича на бившата му любов Гели (загинала при неясни
обстоятелства през 20-те г., загадъчно самоубийство). Хитлер
изгонва Ева Браун и заживява с Албина, чийто единствена цел е
да отмъсти на Алмазов за униженията. Тя подиква Фюрера да
започне война със Съветския съюз колкото се може по-рано,
преди Сталин да е получил повече бомби. От работата си като
секретарка на Митя Шпало в лагера тя знае, че Съветският
Съюз има само още една бомба, и че следващата няма да е
готова до есента на 39-та. Направо не е за вярване, че човекът.
създал Алиса може да напише сцена с Хитлер в леглото. При това
сцената е издържана и убедителна.

С умела политическа игра Хитлер заблуждава всички и напрада
Полша още през Юни. Варшава пада. Пре това време в СССР
Шпало и компания оказват на Сталин резултатите от изпитанието на
бомбата. Обаче по това време все още няма ясна редстава за
опасността ит вторичната радиация и много хора, вкл. Ежов
загиват от нея защото отиват да разгледат епицентъра на взрива
без защита веднага след опита. На всичко отгоре Ежов подарява
на Сталин една «капка» от засъхнала керамика от епицентъра и
той месеци я позва за преспапие на бюрото си.

Към края на романа Ежив умира от лъчева болест, Сталин е
тежко болен и разбирайки, че му остават броени дни, в пристъп
на ревност към стария си противник Маршал Пилсудски, на който
не е успял да отмъсти риживе (Пилсудски е човекът, който
спира настъплението на Червената Армия за Запад и по тоя
начин спира съединението й с немските и унгарските революционери,
и по този начин предоствратява световната революция, която
съвсем леко би могла да обхване Европа след Първата Св. Война).
Както по-късно обяснява Лаврентий Берия, това е рекация не на
велик човек, а на обиден и злобен «горец».

Само че когато бомбата избухва над Варшава, там се намира
Хитлер (заедно с лиюбовницата си Албина, която в неговите очи
е реинкарнация на Гели) и половината лидери на Третия Райх,
приемайки прада на победата. Без него Германия няма лидер,
способен да наложи волята си - Армията в лицето на Дъониц
взема властта, а Хес застава начело на партията. Но германсите
войски отстъпват по всички фронтове, и мишките бягат от
потъващия кораб. Хес и Канарс отлитат за Англия. Същото прави
и офицерът от Абвера, който разработва Андрей, като взима със
себе си и самия Андрей - като разменна монета.

Светът е много по-различен от нашия - Сталин и Хитлер са
мъртви, Германия скоро капитулира е започва денацификация.
В очите на всички Съветският Съюз е бивш съюзник на
Нацистите, изненадващо нападнал коалиционния си партнъор.

Американците бомбандират Полярния институт, при което Алмазов
загива, а Митя Шпало едва се спасява. В края на книгата
чичото на Алексей - Теодор (посветен в тайната на табакерата), -
се появява и го съветва да приеме предложението на английското
разузнаване и да се върне в Съветския Съюз като английски
агент - за да се срещне с Лидочка.

* * *

За тая невероятна поредица от събития Буличив е успял да
вложи своя логика - книгата съдържа силен мистичен тон -
напримерн мъртвият Александрийски «проговаря», разказвайки за
едно убийство, извършено от Митя Шпало. Има силен мистицизъм
в чатста от романа, засягаща Третия райх. Има нещо мистично
и във фигурата на Сталин. Подозирам, че това са заченки на
бъдещо развитие в следващте книги, които за съжаление така и
останаха ненаписани. Наприемр в един самостоятелен разказ от
поредицата («Младенецът Фрей»), в който дествието се развива
след Пересторойката, Ленин се преражда и фигурира като злобно
старче. Прераждането отново е мистично, което ме кара да
мисля, че всъщност идеята е била да се развие цикълът именно
в тая посока.

* * *

Както казах в началото, това е много необичайна книга за Кир
Буличов, човекът създал «мека» и хумористична фантастика за
деца, и показва един съвсем неочакван аспект на възможностите
му като автор.

Разкошни герои, прекрасен стил. Само колко е ценна сцената в
първата алтернатива, когато Александрийски - човек от
поколението и с възпитанеито на Лидочка е принуден да извърши
убийсво в името на някаква по-голяма цел. Това е абсолютно
неприемливо за Лидочка, която чрез табакерата - машина на
времето, е прескочила в Съветската действителност на 30-те г.
направо от Дореволюционна Русия с консервативния морал на
средната буржуазия. Сцена, в която идеята е поднесена с
изключителен финес. В това е силата на Буличиов.

Или друга сцена - има много, нахвърлянеи като перли из пясъка -
когато Лидочка за пръв път среща Полина (бивша любовница и
бъдеща жертва на Митя), или сцената на «сближаването» между
новоизпечения нарком на върещните работи Берия и бившия
церски следовател Вревски. Това са все кратки сцени, описани с
по няколко изречения, но с изключително силно внушение.
Удоволствие е да се четат! Напомнят ми на кратките
характеристики, които Стругацки дават на бунтовниците в
«Обитаемият остров».

* * *

В заключение - горещо препоръчвам тая книга. Темата не е лека,
в книгата има доста тежки и драматични моменти. Но потапянето
в атмосферата на епохата е почти пълно. Героите са плътни и
осезаеми, сюжетът е завладяващ.


 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:08

Sorry, this one is mostly in English - from an English-speaking AH forum:
-------------------------------------------------- -------------------------------------------
Алтернативна американска косическа програма - един аналист в ЦИА ос&знава,
че космическата надпревара ще разори С&ветския с&иуз, в резултат на което
УС форсира надпреварата в космоса до абсурд - полетите до Луната по програмата
Аполо прод&лжават едновременно с разработване на Совалка и какво ли още не.
Най--ценното е ранното отваряне ан космоса за бизнес. НО с това достойнставата
на книгата се изчерпват - изклиучително неправдоподобен сиужет, книгата е едва
ли не политически памфлет с ултра дясна насочесност,нещо като анти-Мооре. :)

По-надолу с&м направил цопъ/пасте на нещо, което пуснах на един друг форум.
(http://www.alternatehisto...ion/showthread.php?t=7599)
Ако четете английски, препор&чвам ви книгите, които с&м споменал там.


Ot Amazon.com:
http://www.amazon.com/exe...-3100812-9579062?v=glance

================================================== =============

I read it recently - I was about to write a review about it for a
Bulgarian SF magazine. Alas, I was disappointed, perhaps because
I had false expectations.

The blurbs led me to believe that this is «just» an AH novel,
however, this is more of a political pamphlet for the extreme
right. Perhaps it was just me - growing up in the East had thought
me to filter out the propaganda, especially the most obvious one.
The book is missing subtlety - that would have made the anti-soviet
message much stronger. For example, «Red Moon» by Cassut is
more convincing as a political statement because the
disappointment in the communism comes from within.

Aside from that - I find the story highly implausible. Everything goes
right for the good guys (and I didn’t find them very appealing). There
are some plot holes enforced on the story in order to make political
statements - i.e. (MINOR SPOILER!) the extra stopover at the private
station to get food that couldn’t be loaded on the ground because of
weight constraints. The problem is that the stop over requires fuel for
the docking (at least!) that is probably orders of magnitude heavier
than the food.

There is one idea I liked and I find original - in comparison with the
other books on alternative space exploration - the early privatization
of the space program, the opening of space for business, the
entering of «small» companies in the space market, etc.

A special note on the ability of the author to create suspense - it is
not quite «The Da Vinci Code» or Deception Point», but it is certainly
there and the books is hard to put aside.

How does the book compares with the other space-AH books?
- Baxter’s «Voyager» was more accurate technically, i.e. compare
the description of Apollo launches
- Allen’s «Tranquility Alternative» had by far better characterization,
I found myself genuinely caring for the characters
- Cassut’s «Red Moon» is a better political statement (do not be
confused by the title - this is not some kind of pro-Soviet nostalgic
book!)
- Caidin’s «Marooned» is the most dramatic of them all.

I also found some typos toward the end of the book, which was
surprising considering my own spelling abilities. Most people
would probably ignore this but it bother me a bit.

I hope I have been of some help.

P.S. Mark R. Whittington occasionally appears on this forum.

P.P.S. I am very interested in space-AH, I will be thankful for any
recommendations.

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:09

«The Separation», от Christopher Priest

Награди:
- 2002 BSFA Award for best novel, победител
- 2002 Arthur C. Clarke Award, победител
- 2002 Sidewise Award for best long-form alternate
history. номинация


След прочитането на пырвите някоклко страници
вече знаех, че дыржа в рыцете си Книга от Писател.
Накрая това предположение се потвырди напылно.
Обаче второто ми предположение, че това е роман
за писател не се оказа вярно.

Много е трудно да се каже за какво е тоя роман. От
една страна той е за сыдбата на двама братя-близнаци,
Ёе и Яцк, които печелят бронзов медал за
Великобритания в гребната надпревата на Олимпийските
игри през 1936 г. в Берлин. Врычва им го самият
Рудолф Хес. На врыштане от Берлин Ёе и Яцк скриват
едно еврейско момиче сред гребното си оборудбване.
Скоро моичето се омыжва за единия брат, оставяйки
другия с разбито сырце.

Единият брат е пацифист и оште в началото на
Втората Св. Война се регистрира като такыв (выв
Великобритания по това време сыштествува подобна
процедура, която се извыршва от сыда) и отказва да
участва по какывто и да е начин выв войната, дори
косвен. Не е за учудване че в края на краиштата
той се оказва шофёр на линейка в Червения Крыст и
постепенно става влиятелен служител в организацията.
В сыштото време другият брат е пилот на
бомбандировач, който извыршва множество мисии над
континента.

От друга страна - и в това е силата на книгата като
Алтернативна исотрия - това е роман за различните
реалности, в които живеят двамата братя.

Влиза фантастичният елемент: двамата братя живеят
в _различни_ реалности. Пилотыт - в нашата, а
пацифистыт - в реалност, в която небезизвестнихат
полет на Рудолф Хес завышва с мирни преговори под
патронажа на граф Бернадот. Братыт дори е активен
учатник в «мирния» процес. В края на краиштата
Германия и Великобритабия подписват сепартативен
мирен договор точно навреме за да развыржат рыцете
на нацистите за войната срешту Сывецкия Сыиуз (в
която, както става ясно оште в началото на
книгата, те побеждават).

Реалностите са изградени с много внимание кым детайлите
и с разкошни извадки от личните дневници и мемоарите
на видни политици от епохата. Ако чивек е чел
оригиналите (от нашата времева линия), няма как да
не се неслади на прекрасната имитация на стила на
Чырчил, например. Хубавта книга е като хубавата
жена - изисква усилие. Който не го е разбрал, е
обречен да обикаля крыстовиштата.

Особен драматизым на сиужета придава преминаването на
двамата братя от едната в другата реалност, което им
дава вызможност за своеобразна комуникация. Авторыт
оставя на читаеля множество знаци, някои от които
впоследствие са разшифровани в пряк текст, някой -
не. Например каква е врызката на близнаците с един от
героите - писател, бивш учител по история, който
сыбира спомени от участници выв войните или кой от
двамата братя е башта на единственото дете... В един
момент авторыт сякаш поставя под сымнение самото
наличие на двамата братя (много Дицк-овско!) като
дава на единия черти на характера,които до момента е
притежавал другият и обратно. Тогава се вырнах на
сцената с награждаването в Берлин за да се убедя,
че все ак братята са двама... Прийст демонстрира
прекрасно умение да манипулира читателя сыс силата
на словото и стила си.

В заклиучение това е една много силна книга, която
сычетава в себе по убедителен начин квази-
историцизма на алтернативната исотрия с качествата
на добра литература.

«18 стая»

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:12

Автори на идеи: Саwyеr, Бруннер и другите


Трилогията Неандерталки Паралакс: «Хоминиди», «Хора»,
«Хибриди» («Хоминидс, «Хуманс», «Хъбридс») от Роберт
Саwъер




През последните няколко години книгите на канадския
писател Р. Саwъер се прев&рнаха в постоянно прис&ствие
в англоезичните книжарници. За с&жаление, с един или
два превода на б&лгарски, той е почти нап&лно непознат
на нашия фенд&м, което тежи единствено на с&бестта
на издателите.


1. Саwъер е с&временният Бруннер

В златното време на фантастиката, когато един автор
можеше да разкаже разт&рсваща, провокативна и
оригинална идея си на 150-200 страници (а не в четири
тритомника от по 600 стр. всеки) и това все пак се
наричаше роман, пiшеха титани на фaнтастичното перо
като Дхзак Wилиамсон, Фредерик Броун и разбитра се Джон
Бруннер. За с&жаление тяхната популярност отшумя и
когато през 1995 г. Бруннер почина, см&ртта му беше
отмината похцти без никакво внимание.

А Бруннер не заслужава подобно пренебрежение, защото
книгите му бяха за _нещо_. Например почти забравеният
роман «П&лно зат&мнение» («Тотал Ецлипсе»; п&рво издание
1974 г.). Там Бруннер разказва за с&дбата на п&рвата
земна междузвездрна експедиция. Сиужет&т се развива на
фона на далечна криза на Земята, която оставя
експедицията отк&сната. Интересното е, че експедицията
е археологическа и целта й е да открие причините за
гибелта на местната цивилизация, която е загинала
изведн&ж и без видими причини. Двеста страници
изклиучително интензивен текст. В&тре има и опити на
земното правителство в предсм&ртните си конвулсии за
закрие експедицията, и изнендаващи промени в
поведението на археолозите след като ос&знават, че от
участници в академична експедиция са се прев&рнали в
колониости - изведн&ж религиозни и други различия,
които до този момент са били подтискави в името на
разкриването на голямата загадка, започват да
придобиват друго значение. Черешката в&рху тортата е
загиналата цивилизация, чиято загадка е разрешена в
самия край - местните жители са с&здали общество, в
което гените на интелигентността играят ролята на...
конвертируема валута. Тяхната цивилизация не е
преживяла своята Голяма Депресия.

Друг подходяхст пример от товорчеството на Бруннер, при
това тематично св&рзан с книгите на Саwъер е роман&т
«Безкрайността на посоките» (мой свободен превод на
заглацвието; «Инфинитиве оф Го»; 1980 г.), к&дето се
разказва за изпитанията на телепортиращо устройство.
И тук Бруннер остава верен на себе си и обогатява
идеята далече от тривиалното т&лкуване: оказва се, че
устройството вс&щност с&единява паралени вселени, като
с увеличаване на разстоянието на телепортация
разликите между вселената на изпращане и вселената на
пристигане се увеличават. Нещо повече - в самия край
на книгата Бруннер подхв&рля на читателя идеята, че
«морските свинчета», който п&туват между различните
вселени вс&щност си «избират» в каква вселена да
попаднат и попадат в такава, в каквато искат да живеят.
Бруннер дори поставя в&проса дали те не са демиурзи,
които с&здават вселената-направление? Триумф на
идеалистичната филофосия? Може би.

Както ще се убедим по-натат&к, «Безкрайността на
посоките» има и сиужетна вр&зка с трилогията на Саwъер:
по време на един авариен сеанс на телепортация, когато
от орбитална станция на земята изпращат ранен
астронавт, се случва нещо странно - от машината се
появява ранен ненадерталец с космически скафанд&р,
който говори английски почтио без акцент, и в чиято
исотиря има Ханибал, Хитлер и Сталин. Това не е опит за
оригиналнучене - Бруннер има добро обяснение защо е
така.


2. Обещаващият Саwъер

Вие сте директор на палеонтологичен музей. Един ден,
докато проклинате админстративните си зад&лжения и
потока от бумаги, с който трябва да се занимавате, в
кабинета ви влиза шестокрак приш&лец и заявява, че
иска да дискутира с вас с&дбата на динозаврите. Така
започва роман&т «Изчислявайки Господ» («Цалцулатинг
Год»; 2001). По време на дискусиите някак между другото
един от приш&лците с&обшйтава, че с&ществуването на
С&здател - Господ за тях е неоспорим факт. Така, както
за повечето хора е факт хелиоцентричната система. От
тук натат&к, темата за С&здателя минава през цялата
книга - к&де на по-преден, к&де напо-заден план.
Единственият недостат&к е известна предсказуемост на
сиужета, особенно к&м края, сякаш Саwъер се е
изчерпал с такова великолепно начало или просто е
искал да каже: «аз св&рш моята част от работата,
разпених ви моз&цуте, сега е ваш ред».

«Светкавично прев&ртане» («Флашфорwард»; 2000 г.)
напонмя на чудесния роман на Воннегут «Врементресение»
(«Тимеqуаке»; 1998). Само че докато Воннегут кара героите
си да преживеят известен период от време - 10 години -
два п&ти, Саwъер дава на свотие в&зможност да надникнат
в б&дещето след един полу(не)успешен физически
експеримент. Темата и в двете книги е една - свободната
воля. Героите на Воннегут са се отучили да я
практикуват, а героите на Сwаъер се питат дали изобщо
я притежават.

В «Нелегален чужденец» («Иллегал Аллиен»; 1997 г.) на
земята пристига изв&нземен, който скоро се оказва в
ролята на подс&дим по обвинение в убийство, изравя се
пред американската с&дебна система и е застрашен от
см&ртна прис&да. Книгата с&д&ржа забележителни паралели
с някой нашумели с&дебни процеси, например прокурорката
по делото срешу О.Й. Сумпсон, Марциа Кларке се появява
като героиня.

Тези заглавия са само кратка анотация на творчеството
на Роберт Саwъер. Трудно е да б&дат представени
дванадесет романа, десетки к&си разкази и две антоилогии,
редактирани от Саwъер. Той е носител на Небула през 1995
за романа си «См&ртоносен експеримент» («Терминал
Еьперимент»), на Хуго и Небиула през 2003 за романа
«Хоминиди» и през периода 1997-2001 има още четири
номинации за Хуго в категорията за роман. Роман&т «Хора»
с&що е номиниран за Хуго за 2003 г.


3. «Неандерталкси паралакс»

«Неандерталски паралакс» е трилогия, п&рвият роман от
която п&рвоначално беше публикуван на части в
четири последователни броя на «Аналог» през 2002 г.
На пр&в поглед - точно както в цитираните романи на
Бруннер - това е простичка история, в която при нас
попада физик-експериментатор от паралелна реалност, в
която разумната раса, обитавахста земята произлиза от
неандерталците.

Едва ли сега щяхме да си говорим за тия книги, ако
Саwъер беше спрял до тук. Неандерталец&т идва от
общество, в което няма зам&рсяване, което е с&здало
квантови компиутри, и отдавна е приклиучило собствения
си геномен проект. Там се живес в хармония с природата -
например к&щите по с&щество са д&рвета, килимте са
естествен м&х. В техния свят няма прест&пност, няма
пренаселване, а мамонтите и други животински видове,
които отдавна са изчезнали при нас, все още
с&ществуват.

В с&щото време това е осбхтество, в което се провежда
строга евгенижна политика - например всеки който
изв&рши насилствено прест&пление се кастрира, а заедно
с него се кастрират и тия, които имат поне 50%
идентичен генетичен материал - деца, братя, сестри,
родители. В неандерталското «иделано» общество
с&ществува технолигия способна да записва и при
нужда да в&зпроизвежда действията на всеки индивид.
Пол&х на оруелски вят&р.

Има още странности. Неандерталците нямат религия.
Това е лиубима тема на Саwъер и тук той не пропуска да
я повдигне. В «Хоминиди» Понтер Бодит, ненадерталец&т,
който попада на нашата земя, вижда вярата само като
средство човек да отложи нерешените си проблеми.
Още по-забележителна е реакцията му пред мамориала
на американските жертви в&в Виетнам, к&дето той
заявява, че този паметник ще изп&лнява ролята си
само ако това е мястото, от к&дето американсктие
президенти обявяват война. Само ако те могат да
понесат тежестта на 58 хиляди имена зад г&рба си,
само тогава войната е допустима. Гледната точка на
Понтер е разбираема, като се иам предвид це той идва от
свят, к&дето последната воя се е водила преди
десетилетия и в нея са загинали около 700 души.

«Хора» ни в&вежда в семейната ситема на ненадерталците.
Саwъер я прави едновременно разпознаваема и странна.
Основните клетки са налице, обаче има значителни
разлики. По с&щество, живота на цялото неандерталско
общество е организиран около календарния метод за
предпазване от бременност: през по-голямата част от
месеца м&жете и женбите живеят отделно и се с&бират
само през няколко «безопасни дни». По тоя начин
прираст&т на населението е строго ограничен, генерациите
са разделени от 10-годишни интервали, когато дните на
с&биране са изместени така че да се увеличи
верятността от забременяване. Но и това не е всичко -
неандерталците са бисексуални. През времето, когато не
общуват с партноъорите си от другия пол, те живеят
с партнъора си от с&щия пол. Интересни са реакциите
на героинята - умерена католичка, - през очите на
която е показан сексуалния живот на неандерталците.

Специално споменаване заслужава хумор&т на книгата.
Често шегите са независими и работят и в двата
свята, но има и такива, които се в&зползват от
културните разлики между тях и носят единсмис&л за
хората и друг за неандерталците, но все пак са смешни.
Например, при неандерталците посивяването на косата е
символ на м&дрост - наследсто от времето, когато опит&т
е бил решаващ за доставянето на храна - както е в
обществата на ловци-с&бирачи, които не са развили
селско стопанство. Понтер Бодит попада в Обединените
нации и с изненада открива, че белокоси са само
м&жете. След като правилно предполага, че жените
боядисват косите си, той коментира, че м&жете не
правят с&щото, защото м&дростта им по-често е
подлагана на с&мнение и по тоя начин те я
потв&рждават.

За с&жаление шанс&т на втората книга да спечели
Хуго са минимални. Единствено Цард е печелил Хуго в
две последователни години за роман и прод&лчението му,
но там става дума за ранниоте романи за Енд&р, а «Хора»
просто не е толкова доб&р роман, колкото «Хоминиди». За
с&жаление на моменти Саwъер преминава границата между
наритатив и популяризация, а инахце великолепната
сцена пред Виатнамския мемориал с&р&ржа фейлетонни
елементи и не хармонира с останалата част от книгата.

Като цяло, Саwъер защитава репутацията си на еидн
от най-оригиналните и полемични автори в с&временната
англоезична фантастика. Стил&т му е приличен, без да
е блестящ. Геротие му са убедителни и запомнящи
се. Повечето от спорните гледни точки са поднесени
чрез тях и чрез реакциите им, а не чрез безкрайни
обяснителни пасажи. Трилогията си заслужава времето
за четене.

* * *

Надявм се че след това представя не Саwъер ще
заинтересува б&лгарските издатели. Неговите романи,
заедно с тия на Степхенсон и Еган, в&зраждат
най-добрите традииции от Златния век на фантастиката,
когато писатели като Бруннер, Стургеон и Зелазни
насищаха произведенията си с нови и оригинални идеи.
Книгите на Саwъер са одказателство, че няма криза на
идеи в с&временната фантастична литература, стига
читателят да знае к&де да ги т&рси.

«42»

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:13

«По ту сторону», от Александр Доставалов
Изд. Олма-press, 2000 (достъпна в книжната полка на rusf.ru)

Алтернативна история, в която Съветският Съюз в началото
на 30-те години тайно финансира нацистката пария в Гермнаия,
ръководена от Ernst Рьом, който организира обратна нощ на
дългите ножове. След победата на нацизма в Германия тясното
сътрудничество междуу двете братски партии става още
по-тясно, докато най-накрая двете държави не се обединяват.

Втората световна война започва по разписание, и без изненади -
падане на Фрнация, Белгия, etc. и дори на Великобритания.
Щатите воюват с япония в Пасифика.

Третата световна война завършва с размяна на ядрени удари
между руско-германския съюз и Щатите. Това, което остава
от Америка е окупирано, а съвършенните технологии за
псохотропна манипулация превръщат малкото оцелели американци
в послушни роботи.

Главни герои в романа са алпинисти от нашия свят, които
попадат - не по своя воля - в параления свят на руско-
немския съюз. Както се изяснява впоследствие - в резултат
на операция по залавяне на опитни зайчета за тестване
технологията на проникването... ядрената война бавно убива
техния свят и нашествието при нас (или в един друг свят,
където Руската империя доминира) е единственото спасение.

Не лош шпионски роман, но алтернативно-исторческата страна
куца - дребни несъответствия, необясними исторически
обрати, които най-малкото изискват по-сериозна аргументация.
Не е задължително четиво за любителите на НФ, но любопитно
за феновете на Алт. Ист. Съдържа приложение с хронологии на
двата свята - червенокафявия и белогвардейския.

«42»

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:15

«Златото на Кайзера», от Андрей Кокорев и Владимир Руга

Алтернативна история...

... в която Ленин загива при нештастен случай по
време на преминаването от Финландия в Русия. В
случката се крие сылбока ирония - той заедно с група
от сподвижнците си, става жертва на немска мина.

Иронията се сыстои в това, че в сыштото време
имперското германско разузнаване подпомага с всички
сили Болсехвистката партия, в стремежа си да извади
Гермнаия от неизгодната позиция да воиува на два
фронта и неутрализирането на Русия е тынык ход.
Интересно, че според някой източници, в навечерието
на Втората Св. Война нацистите повтарят сыштата
операция, този пыт дискредитирайки голйма група от
старшите военначалници в Червената Армия.

За сыжаление веднага след выведението «Златото...»
изоставя алтернативно-историческите паралели и се
преврышта в комбиянция между криминале и водевил,
в която не е ясно кой елемент преобладава. Това е
особенно жалко, зашото и двамата автори са историци.
Очевидно, лаврите на Харры Туртледове и Артуро Перес-
Реверте не им дават покой.

Обаче резултатыт е направ слаб. Като алтернативна
исотрия книгата не работи - сиужетыт е концентриран
вырху частните приклиучения на военния контра-
разузнавач поручик Шувалов. Няколко исторически
фигури с епоявяват като сывсем бегли второстепенни
персонажи и новите им роли не са изненада. Едва в
самия край АИ пресысттвиетое става по-осезателно с
появата на Сталин, но това е направено сыс средства,
които принадлежат по-скоро на публицистиката,
отколкото на едно художествено произведение.

Като криминале книгата сышто не работи - сиужетыт,
който е свырзан с тырсене на германското злато,
изпратено за финансиране на болшевишката револиуция,
е предсказуем и «изненадваштите» обрати не са осбенно
изненадвашти. И накрая - като лиубовна исотиря -
ако изобшто може да се говори за такава, - романыт
е почти безпомоштен. Като че ли най-силното в
книгата е прекрасното оформление на корицата.

«Златото...» е книга на пропуснатите вызможности -
идеята за точката на отклонение от нашата реалност,
макар и да не блести с особена оригиналност, е нова и
като се има предвид префесията на авторите,
предоставя доста интересни вызможност. Обаче всичко
това изобшто не е използвано. Вместо един интересен АИ
роман, пред нас се намира «архо-боевик». Сыгласен сым,
че описанията на известния по това време московски
ресторант «Яр» (за който А. Кокорев е написал
популярна исотирческа книга) е интересно, но то и
подобните му са се превырнали в самоцел и то това
романыт губи.

За сыжаление резултатыт е една слаба книга, чието
проичитане само убва няколко часа без да оставя
почти никаква следа. Явно, това течение, което не се
срешта само в родната фантастика. :(

«18 стая»

 

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 05.03.2005 23:17

off: not Alt. Ist.!
-----------------------------------

«The Algebrist», Iain M. Banks


Много е трудно да се пише ревю на тая книга без да се
разкрие отговор&т на главната или дори на която и да е от
второстепенните загадки. Мисля, че успях. :)

* * *

Загалвието се превежда буквално като «Алгебрист&т» и по
звучене навява аналогии с алхимик. Това е името на стар
научен трактат, по следите на който са героите в книгата.
Трактат&т с&д&ржа тайна, жизнено необходима на всички.

* * *

Строго погледнато роман&т е космическа опера. И с&що като
другите му космически опери, и за тази рамките на жанра са
прекалено тесни.

Още от п&рвата страница се опитвах да отгатна дали това е
книга от поредицата за Културата. Не е - в свеета на
алгебриста няма място за ултурата. Разбира се, не бих се
учудил ако в б&деще Банкс напише «междинна» книга, и
подобно на Азимов с&бере всичко в една поредица, но това ми
се струва тв&рде линейно решение за так&в нетрадиционен
писател.

Обичайно за Банкс, книгата предлага огромна мозайка от факти
за света. За мен беше истинско удоволствие да ги с&бирам и да
се опитвам да ги сглобявам. Има толкова много разсеяна
информация, че с&с сигурност едно четене не е достат&чно
и честно казано затова исках да отложа писането на това
ревю, но не се очерата време за повторно минаване на тия
500+ страници.

Главният герой - Фасин - е човек от академията, тих
изследовател на най-древната раса в Галактиката (а може и в
още няколко галактики), който по волята на
обстоятелствата и на други хора е поставен в с&рцето на
конфлик от галактически мащаб. На пр&в поглед това резюме
описва зедна досат голяма част от с&временната космическа
фантастика, и ако Банкс бехсе останал с това, книгата нямаше
да си струва времето за четене.

Обаче Банкс надминава 99 процента от другите космически
опери защото насища романа си с оригинални идеи,
напрежение и остроумие. Всичко това е представено чрез
динамичен диалог, живи описания и неочаквани обрати.

* * *

Книгата работи на много нива. На най-ниско, персонално ново,
това е с&дбата на главния герой. Няколко глави след
началото читателят разбира, че зад неангажираната и дори
в известна степен флегматична личност се крие нещо с&всем
друго. След като с&м прочел книгата, трябва да призная,
че Банкс намеква за това още в самото начало, после умело
приспива вниманието на читателя и само особенно внимателните
могат да с&берат намеците, ржв&рляни из текста и да
разпознаят какво ги очаква.

При това Банкс показва, а не казва (нещо, което аз намирам
за особено досадно). Наистина, в една книга с подобен обем има
мято и за авториви вм&квания, но те са достат&чно
ненатрапчиви и като правило засягат обстия фон, на който се
развива действието. А самото действие е динамицно и Банкс
няма нужда да прибягва до евтини трикове с нак&сването му,
както например прави Дан Браун.

Фасин е изправен пред много проблеми. От с&всем тривиални -
той е мобилизиран и изпратен с&с специална задача там, к&дето
обикновенно се отдава само на наука, - до глобални - от
неговите решения буквално зависи с&дбата на родната му
планетна система и дори на Галактиката. Сред многеството
логицтични проблеми Банкс умело е прикрил и няки ситуации,
в които Фасин трябва да прави морални избори и нкигата
навежда на размисли (ако човек иска да мисли в тая посока,
разбира се; както казах Банкс умее да не б&де натрапчив).

На персонално ниво книгата работи и като криминална загадка,
в която една героиня разследва убийство.

* * *

На глобално ниво роман&т работи с&с фантастичната си загадка.
Като всички хубавио книги, сюжет&т и на тази се в&рти около
отгатването на Голямата Загадка. Тук става дума за тайната на
дост&па до галактическа система за мигновенна комуникация.
Аз имах к&смет да с&м решавал с&ответната задача в
упржненията по физика на тв&рдото тяло, но човек и да не е
физик, може да се сети за какво става дума. И подобно на
другите си романи, Банкс е честен, давайки отговора още в
началото, на толкова видно мйхасто, че самата му очевидност
го прави незабележим. След като с&м прчел книгата си давам
семтка, че би трябвало да се сетя още тогава, но
признавам, че ми отне доста време. Просто Банкс е прекаелно
доб&р в отклоняване на вниманието по детайли от фона и в
разпалване на в&ображението по повод на неизказаните части
на ези детайли.

Като се замисля, за отклоняване на вниманието в романа
служи цяла междузвездна война, св&рзана с&с завладяването
и освобождаването на планетната система на Фасин.

Истински ск&поценен кам&к на романа е цивилизацията на
Дуел&рите. Името идва от глагола «обитавам». Това са
с&щества, чиято цивилизация датира от билиони години. Те
са населили почти всички газови гиганти в Галактиката (и
вероятно не самотази галактика). По време на престоя на
Фасин при тях получаваме в&зможност да научим нещо
повече за тях. Още немога да формулирам точно по каква
причина ми се стори, че в тяхната цивилизация има нещо
от духа на «П&теводител на галактическия стопаджия».
Обитателите са интелигентни, безгрижни, сардонични, дори
цинични с&щества, които ходят на лов за децата си. Но
само докато те са в една тясна в&зрастова ивица, примерно
един век, което е несравнимо с прод&лжителност на живота от
няколко милиарда години.

Или цивилизацията, която клекционира м&рт&вци. Или
цивилизацията, чийто индивиди са междузвездни прахови
облаци. И т.н.

Космическите битки бяха единственият леко разочароващ
моемтн с тяхната предсказуемост, но Банкс не е автор от типа
на Дейвид Дрейк, в чийто книги битките са централото с&битие.
При Банкс изненадите идват от героите и с&битията преди да се
стигне до размяна на ядрени, протонни, позитронни или
лазерни удари. Но все пак има интересни находки. Наприемр,
интересна е сцената, в която по време на ритуална война
между две фракции «обитатели» част от земната флота ги
напада. Ритуалната война се води с аналози на земните
платноходи. Няма да издам голяма тайна, ако кажа, че
«редосялката унищожава танковете и безшумно отлита в
небето».

* * *

В заключение - силен за завладяващ роман, но не е на
нивото на най-добрите книги на Банкс - като например «Use of
Weapons» (Използване на ор&жията), к&дето структурата на
книгата е по-интересна. Забелязах, че и някои от
сюжетнтие обрти, използвани например в «Look to Windward»
(Погледни к&м надветрената страна). Далече с&м от мис&лта да
тв&рдя, че Банк се е изчерпал, но е явно, че последните
му няколко книги си приличат. От последните му фантастики
най-успешна ми се стори «Inversions» (Инверсионс), която е
роман от поредицата за Културата без да б&де так&в - това е
по с&щество прогресорска в която агенти на Културата
работят в една феодална цивилизация и силно напомня на
«Трудно е да б&деш бог». В «Тхе Алгебраист» Банкс очевидно
т&рси промяна, поне в света, за който разказва.

Прогнозирам, че шанс&т да видим «The Algebraist» на б&лгарски
е много мал&к. :(


Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

 

мир входящему

Пол: m
Интернет: modem
Город: Москва
Pанг: 255
 

Отправлено: 06.03.2005 01:10

Valentin iz Bolgarii пишет:

цитата

---

Вместо един интересен АИ
роман, пред нас се намира «архо-боевик».

---

«Архо-боевик» хорошо звучит, теперь буду знать как называть книги уровня Ерпылева («Золотой империал») и Доставалова.
P.S. Valentin iz Bolgarii,не подскажите, много у Вас в стране продают русских книг жанра фантастики/фэнтази или большинство переводятся на болгарский?

 

Он был большой великомонгольский националист, но как-то скорее теоретически.

мир входящему

Pанг: гость
 

Отправлено: 07.03.2005 04:08

Для Telserg: «Архо-боевик» = архаический боевик :)
Немного у нас продают русских книг, а ещчё менше переводят (ну, Лукяненко). Да и я не в Болгарии живу - снимаю их с Интернета.